Шангри Ла – Лятото на нашата безгрижност
Сега, когато сте пред мен,припомнени от нашите диви нощи,разбирам, че съм бил щастлив като в рисуван филм.Красив, измислен филм,без фалш
Сега, когато сте пред мен,припомнени от нашите диви нощи,разбирам, че съм бил щастлив като в рисуван филм.Красив, измислен филм,без фалш
Бавно, тежко отваряш очи върху топлата нощ.Не поглеждам, а зная – облечена в скрит въпрос.Малка болка красива,от разкъсващи плът светлина.в
По-студен след нощта, объркана от слова,тръгваш или вали, ти знаеш какво боли.Празен ден, пуст площад, рисува спомени, минавах толкоз сутрини,
Незапомнен слънчев дени се прокрадва градът при мен,Шум, асфалт или суета,отразени в лица.Припев: Мокри, сплетени,голи, неусетили страх.Пак разкъсали всеки стон,дори
Самотен плаж, забравен грях.Обичал си, нали?Обречен смях, тъга,разкъсващи очи.Сега съм сам, крещя насън.Кажи ми къде сгреших, болиТихо кърви, както никога
Искам да те имам,искам твоя истеричен смях.Искам себе си да виждам,татуиран върху твоя крак.Нарисувах те одавна,малка, слаба и сама.Как отново
Когато нощта затвории почука с лакът дъжда,ще отворя очи върху спомен,за да видя къде си сега. (х2)Бледи снимки отдавна забравени,смешни
Ти – стряскаш се в съня си,Ти – плачеш пак до мен.Боли те, знам.Боли те страстно,дори насън гониш своя страх.Дали
Самотен плаж, забравен грях.Обичал си, нали?Обречен смях, тъга,разкъсващи очи.Сега съм сам, крещя насън.Кажи ми къде сгреших, болиТихо кърви, както никога
Искам да те имам,искам твоя истеричен смях.Искам себе си да виждам,татуиран върху твоя крак.Нарисувах те одавна,малка, слаба и сама.Как отново