Щурците – Две Следи
Беше слънчев ден – случайно те открих,и във знак на обич стих ти посветих.И потърсих с теб забравен бряг на
Беше слънчев ден – случайно те открих,и във знак на обич стих ти посветих.И потърсих с теб забравен бряг на
Звън, звън, звънвятър по стъклата ни звъни.Звън, звън, звънили се надбягват сто шейни.Звън, звън, звънчаши ли отронват звън червен.Звън, звън,
Не получил за някакъв празник покана,Осени ме в момента идеяПред парадният вход този ден да застаназа да видя какво е
Кой ли не обича да си има чича-горе на високо, в къща на широко…Чичовото рамо, силно и голямо-чича да го
Навярно винаги ще те обичами ще откривам в теб безброй нещабъди каквато си, това е всичкотова е тайната на любовтаБъди
Това е вече краяна дългата измислицаче сме живели в раяна всички времена.Това е вече краяна тази сива приказка,която ни оставина
Как да те намеря -аз не знаех.Търсих те наяве и в съня.Колко нощи все за теб мечтахвъв стъкленият замък у
Върви живота ден след денИ все не може времето да спреА между смях или тъгаПолека се изнизва младосттаТогава почва да
Казват, че делфините били като наспо-добри дори от хората -от мен и от вас.Волно плували без компас,без паспорт и без
Бяла лунна вечер,нереален земен свят.Сам съм, а до менмоят спомен – странна сянка!Тръгвам с теб -странна сянка на нощтаще откриеш
Момичето със син балоне влюбено в Ален Делон,за него само то мечтае,Ален Делон това не знае.Балонът весело летинапълнен с въздух