– Ко с’таа Роси? – Ми ядосвам се на майка ми.- На майка си, защо?!- Не иска да ми купи нов телефон.- Е к’во толкова твоя не върши ли работа?- Еми всичките ми съученички имат нови.. мразя я, мразя я!- Мразиш я заради един телефон?! Искаш ли да ти разкажаедна история за едно момиче което имаше майка и баща,но в същото време.. по-добре е сякаш т’ва семейство да го е нямало..- Кое е то? – Тя вече не е между живите, но .. Тази вечер иска да остави тишината да спи, сама под звездите просто стои..Затваря очи, но не може да затвори раните и боли!Не иска, но мълчи изгубила надежда, изгубила пътя който я отвежда.. Там! Където всичко забравя и отново това, което долавя.Със караниците идващи от дома и. Иска да избяга, но е избягал и страха и.Толкова е претръпнала, изгубила битката, отдавна се отдръпнала.. Винаги е неразбрана.. Баща и я удря – майка и е пияна…Тя е още дете! Забравено от всички мечтае за криле, с които да отлети. (Къде?)На по-добро място, а времето лети..Чувства, че съдбата и е предречена. Чувства се толкова самотна и обречена..Припев:Виждам очи, но не виждам мечти.Виждам сълзите как текат.Виждам звездите как блестят.Виждам те за последен път.. [х2]Звездите си отидоха! Тя е още тук!Иска да живее, но животът на друг!Тя е като черно-бяла лента без звук..Мечтае за усмивка,но до тук..Тъжният и поглед разтапя се в сълзи.Усеща тялото си все едно пълзи.!Вижда себе си, гледайки се в огледалотокато лош спомен до днес от началото. (лош спомен)Всяко вдишване усеща като болка, като промушване,като обиколка, но не и в страната на чудесата..поглежда към небесата (отгоре).. Може би, ще се усмихва там и то с цялата лихва, може би, не знам.Хвана розите, но и техните бодли!Докосна живота и сега я боли!Как да накара раната да не кърви като спре пътят на живота си, по който върви?Сложиха я да легне, затвориха капака.. Останалото свърши прелеза и влака!… Припев:Виждам очи, но не виждам мечти.Виждам сълзите как текат.Виждам звездите как блестят.Виждам те за последен път.. [х4]