Незнам в целувките скъпа колко го бива, обаче осещам всичко как в едно се сриваКато на компютър паметта ти се изтрива, нищо не помниш, но се чувстваш щастливаЗаеби, нека тялото ти да говори и ти обещава, това ще се повтори, ще се чувате във всички стаи, коридориТи и той, двамата, единствени декори. Тази вечер си богиня и ще му простиш, за това че няма да те остави да спишНе е пролетта, но в ръцете му цъфтиш, ще се изпотиш когато в него се настанишПродължавай да въртиш езика си така, дръж го във устата си като твой слуга.Запознахте се не помня точно кога, той те обичаше, а ти му слагаше рога.Твоя глас е любимата мелодия, за неговите уши всичко е история, сега чува само какафонияОстави ти сърцето си, каква ирония (2)Очите му оплакват в море от женска плът, иска и теб преди да свърши светът, и нея преди 2 и 2 да съберътНе очаква, едва ли ще му простят, затова облизва татоса до пъпа й близко, с върха на езика си и слиза по на нискоА по на татък може сам да се досетиш, къде пише че е твое, не иска да му светишИ той си имаше момиче, но я изгуби, защото тя изгуби момента кагато в нея се влюбиОстави й крилата, пусна я да лети, счупеното е счупено, колкото и да се лепиИ все пак ми се струва малко излишно да играе зад гърба и толкова скришноНормално е да ходи по леда и да залита, да се вижда с курвите и да иска да опитаТвоя глас е любимата мелодия, за нейните уши всичко е история, сега чува само какафонияОстави ти сърцето си, каква ирония (2)И преди всеки по пътя си да поеме, те го посети, но просто нещата да си вземеИ така се стигна пак до скандал, викаха така, чуваше ги целия кварталНяма да те пусна хвърли ключовете през терасата, бутна я, а тя падна и се удари в масатаЧастица от мига за нея последна сърцето и спря, а той я последваТвоя глас е любимата мелодия, за неговите уши всичко е история, сега чува само какафонияОстави ти сърцето си, каква иронияТвоя глас е любимата мелодия, за нейните уши всичко е история, сега чува само какафонияОстави ти сърцето си, каква иронияТвоя глас е любимата мелодия…