42 – Последен Път

Кво става Роси ?Ядосвам се на майка ми На Майка си, защо ?Не иска да ми купи нов телефонЕ какво толкова този не вършили работа ? Еми всичките ми съученички имат нови !Мразя я !Мразя я ! Мразиш я заради един телефон ?Искаш ли да ти разкажа една история за едно момичеКоето имаше Майка и БащаНо в същото време ….По добре сякаш това семейството да го е нямало …Кое е то ?ами тя вече нее между живите но ….Тази вечер иска да оставитишината да спи Сама под звездите Просто стой Затваря очиНо не може да затвори раните и болиНе иска но мълчи изгубила надеждаИзгубила пътя който я отвежда Там ! Където всичко забрави отново това което долавиСъс караницитеИдващи у дома и Иска да избяганоНо избягал и страха и Толкова е претръпналаИзгубила битката отдавна се отдръпналаВинаги неразбрана Баща и я удряМайка и е пияна…Тя е още дете Забравено от всички мечтае за криле С които да отлети (Къде)На по-добро място а времето летиЧувства се съдбата и е предреченаЧувства се толкова самотна и обреченаВиждам очи но не виждам мечти Виждам сълзите как текат Виждам звездите как блестят Виждам тe за последен път… {2}Звездите си отидохаТя е още тукИска да живее ноЖивотът на другТя е като черно бялаЛента без звукМечтае за усмивкаНо до тук..Тъжният и погледРазтапя се в сълзи Усеща тялото си Все едно пълзиВижда себе сиГледайки се в огледалотоКато лош споменОт днес до началотоВсяко вдишване Усеща като болкаКато промушване Като обиколка но и в страната на чудесатаПоглежда към небесата..Може би ще се усмихва там И то с цялата лихваМоже би не знам…Хвана розите но и техните бодлиДокосна живота и сега я боли…!Как да накара ранната да не кървиКато спре пътят на животът си по които вървиСложиха я да легне Затвориха капакаОстаналото свършиПрелеза и влака !!Виждам очи но не виждам мечти Виждам сълзите как текат Виждам звездите как блестят Виждам тe за последен път… {4}

Scroll to Top