Всеки човек е едно странно дърво,с клони, ръце протегнати към бъдещетои корени – спомени далече назад,кой ще разбере моят език от листа?Отдавна мойте ръце са впити в черната пръст.Аз чувствам земният пулс, туптят сърца.Това са вашите деди, които спят край мен.Аз виждам техния сън, прекрасен свят.Свят без омраза, в който няма войни,жестокост, злоба и страх за да няма сълзи.Там тичат коне, по зелена трева,няма дим и мъгла, а блести светлина.Протягам свойте листа, оглеждам синия свод,бучи моторен шум, метален звън.Машини идват към мен, вървят роботи в строй,дълбоко гроб копаят за сънАз, който растях с вашите детски игри,макар че дълго живях сега ще ме отсекат.Аз, който без глас прося милост от вас.Хора спрете!Аз моля без глас-не за мен, а за вас.Прося милост пред вас.Не за мен, а за вас.Прося милост без глас.Хора чуйте, шум от панталони, метален звън.Хора спрете, спрете, спрете, спрете!Но те ще ме отсекат, те ще ме отсекат,те ще ме отсекат, те ще ме отсекат.