С очи ме питаш, къде стига в мене любовта
думи нямам за това, до без края.

Ако ранен си сега с длан ще спра кръвта
всяка болка и вина, бих поела вместо теб.

[Припев:]
И някой ден, дори света
да ти обърне гръб, пак до тебе ще вървя.
Даже в ада знам ни пазят ред
дори пред страшния съд ще съм до теб,
дори пред страшния съд ще съм до теб.

И там където е хлад, ще те стопля с тяло, знай
ще съм ад, ще бъда рай, ако кажеш.

Тълпата гледа в нас, а ръцете им са в кал
мръсни думи хвърлят пак, но до тебе аз съм цял.

[Припев]