Поглеждам в очите на всекивиждам вечна зима. И търсяда усетя човек съм или машина..В ерата модерна всичко е извън контрол,а душата ми е черна като литър петрол.Отдавна забравих какво е тяло астрално,пътувам единствено в съзнание дигитално,но виждам ясно всеки детайл,всеки миг..Аз нямам очи,а метален сив сателит,даже капчица кръв няма в моите капиляри,отдавна замених ги с бетонени магистрали.Тротоари и сгради,украсяват само лицето ми,мощни двигатели карат да бие сърцето ми..Нервите ми хиляди електрони са прихванали,вените ми са по тялото безкрайни кабели..Хранили система жизнена без да разбирам животами е станал генно модифицитан..Припев : Hi Tech..Дали съм жив не зная вече в жегата градска,качил съм цялата си памет на метална платка..Душата ми човешка в неведението броди,дробовете дишат тежко като нефтени заводи.Аз съм зрител и участник наблюдавам,наблюдаван безпристрастен към контрастипрограмиран да оцелява, вдъхновението-станало е яма септична истеричнатежка драма в съдбата синтетична..Името ми винаги на .com завършваи мога промяна в моя генон да извърша .Мисълта ми лети по-бързо от ято птици,създадена само от нули и единици..Аз съм бъдеще,нямам нито един порок,държавсичко под контрол няма как да има бог.Нямам идентичност ,държава или нация,моята личност принадлежи на корпорация.Припер: Hi Tech..