Не помня колко нощи будех се до тебе
и знаех, че съм бил благословен.
Не помня колко дни бяха озарени,
на твоята усмивка в плен.

Но тази страница обърнахме без време,
студени погледи делим сега.
Във твойте думи, явно последни,
ти криеше тъга.

Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни.
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.

Изгубвам себе си, изгубвам се до тебе
в мълчание и нежна празнота.
Усещам, че сега гневът е непотребен,
когато свършва любовта.

Във наште думи, явно последни,
изгаряхме мечта.

Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни.
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.

За кой ли път между нас градим стена…
За кой ли път между нас замръзва сама любовта?

Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни. /2/
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.

текст: Пепи Писарски, 2016