Атлас – Есен

Отново се събуждам тук,до болка е познато всичко,а обещаното го няма пак -омръзна ми да чакам.Загубих слънчевите чувстваи вярата във лятото изгубих,а обещаното го няма пак -напук на есента душата се събуди.Есен, есен, отново е есени жълти листа килими редят,един е весел, а друг е лесен,а-ха, във обратна посока вървя.Есен, есен, отново е есени жълти листа килими редят,един е весел, а друг е лесен,а-хаСъс отрицанието си в борбазадъхвам се, но май ще оцелея.’Не трябва да се гледа слънцето с очи’ -това пробутват ми като идея.Няма да си купя тъмни очила -към слънцето ще гледам и ще пея -денят ще виждам като ден,за обещаното копнея.Есен, есен, отново е есени жълти листа килими редят,един е весел, а друг е лесен,а-ха, във обратна посока вървя.Есен, есен, отново е есени жълти листа килими редят,един е весел, а друг е лесен,а-ха, във обратна посока вървя.Есен, есен, отново е есени жълти листа килими редят,един е весел, а друг е лесен,а-ха.

Scroll to Top