Атлас – Сърце на стъклото

Пак стоиш самотна – скучно е, нали?Рядко телефонът твой сега звъни.С пръсти по стъклото ти сърце рисуваши мечтаеш то да съществува.С пръсти по стъклото ти сърце рисуваши мечтаеш то да съществува.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.С дъха си топлиш нежно ти сърцето в своите мечти.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.С дъха си топлиш нежно ти сърцето в своите мечти.Аз стоя самотен, дълга е нощта -вятърът отвял е някъде съня.Виждам да мъждука слаба светлинаи на там ме води нечия ръка.Топъл дъх докосва моето лице -на стъклото срещам своето сърце.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.С дъха си топлиш нежно ти сърцето в своите мечти.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.С дъха си топлиш нежно ти сърцето в своите мечти.Сърце.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.Сърце.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.Рисуваш сърце на стъклото.Сърце ли, да сърце, рисуваш със ръце.Рисуваш сърце на стъклото.

Scroll to Top