Бате Сашо и Янка Рупкина – Клетва за родината

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.За теб в жарта ше стъпа.Наследници сме прекина Аспарух и Крум душата ми пристава.Където и да съм, кръвта вода не става.За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.България Граал е, а скита се бездомна.До теб оставам буден в кошмара на пророка.Живота ми е труден, но усмивката широка.На листа правя татус с перото на Паисий.Юнак или еничар, от тебе сам зависи.Какъв е плана впит, за да не се опълчиш,да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш.Кажи ми кой те мъти “Политрико” депутата?Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата.Родила “Майстора” художник и милиони афродити,сега от твотите рожби стават хермафродити.Пиявици са впити, горите ти сечат се.Пияниците скрити в дявола кълнат се.Под расото ченге си, а искаш моята вяра.Към хора като теб поливам думите със сяра.Изтича бавно мозък от раната кървяща.За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта.За тебе мила майко ранен байрака вдигам.За твоите обятия аз цял живот “умирам”!Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.За теб в жарта ше стъпа,наследници сме прекина Аспарух и Крум душата ми пристава.Където и да съм, кръвта вода не става.За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.България Граал е, а скита се бездомна.До теб оставам буден в кошмара на пророка.Живота ми е труден, но усмивката широка.Мащехи от запад за сирачета гавроши,а от изток само чакат ни с ядрени галоши.Добиват шистов газ и хилят се американци.Убиват “нежно” нас, за да превърнат ни в индианци.Годините са сито, героите са кюлче.Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче.За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов.Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се)Чета ти стиховете, Христо и настръхвами бавно страховете в джоба си ги пъхвам.Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти,а те с лъжи пак пълнят редовете – “популисти”.Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките.На пода са ви шийките, робуват на хартийките.Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости!Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.За теб в жарта ше стъпа,наследници сме прекина Аспарух и Крум душата ми пристава.Където и да съм, кръвта вода не става.За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.България Граал е, а скита се бездомна.До теб оставам буден в кошмара на пророка.Живота ми е труден, но усмивката широка.

Scroll to Top