Сълзи…боли ме сърцето ми кърви…Усмивка…остава там някъде в дните ни… [х2]Любов за теб не знам, но мене ме боли за дните в коитобяхме двама аз и ти.По дяволите, бях наисина щаслив, обичах те до болка.Скъпa нямаше си даже на представа колко…Но всичко свърши и само спомени остават,но и тe с времето за жалост избледняват..И се чудя колко време мина, колко ли отмина, откакто заедин глупав спор си ти замина…Живота продължава, но в мрака тебе търся..и пак те няма и сълзите скришно бърша…Липсват ми ръцете ти и твоята усмивка.. отново самсамичък заспивам под една завивка…И пак сърцято ми осъмва то разбито.. в кръв от рани цялото покрито…Нaмира сили да забие с твойто име…На какво приличам, хайде ела и погледни ме ! Сълзи…боли ме сърцето ми кърви…Усмивка…остава там някъде в дните ни… [х2]Не знам къде сгреших… Не знам къде изпуснах края…Не ме тежи дори и музиката в мен накрая…Кажи ми как ? Кажи ми как да спра да страдам ?Как на сърцето мое аз да заповядам?Да спре да те обича и да го боли… Да спре да мисли за най-красивите мечти…Как да кажа на душата да спре да те търси,когато цялата разкъсана е от твойте устни..Ще минат може би години и ще осъзнаеш ти,че този, който търсила си римите сега реди…Мо тогава скъпа ще си твърде закъсняла,защото моята любов към теб ще бъде отлетяла…Ще ме търсиш, ще ме гониш и ще те боли…Та нали за цял живот бяхме аз и ти ?!Отиде си любов и за мене не помисли….Примирих се, че те няма, а ти спокойно спиш си…Сълзи…боли ме сърцето ми кърви…Усмивка…остава там някъде в дните ни… [х2]