Припев: Не зная как, къде, защолюбовта е страх за менза мен е страх, но защокак искам да съм в нейн плен.Къде е тя зашо я няма,а дупката е вече яма.Искра загасна, болка бясна,погълна сянката прекрасна.Незнам как, незнам защоНезнам защо ме питаш уооуНо знам че искам да съм с неяи не ме ебе защо.Слуам ги, слушам тях,слушам хора всеки ден,те говорят за любов,а любовта не среща менвсеки ден в търсене на нея.И даже външно да се смея,дупката във мен ме карачесто да копнея за нея.Къде е тя, защо я няма.Щом клепачите ме предадът,я виждам в красота обляна.И после “бум”, изтрел точенпак куршум.Събуждам се от бич в ноща,а тя я няма, изчезнала без шум.Надежда вече няма.Последната искра загасна,тъмнината грозна пак погълнасянката прекрасна.Целувка истинска и страстна,но само в блян, а аз съм самвъв самота облян.За много грешки ме е срам,но знам, че сам съм се родили във кофчега пак ще бъда самПрипев: Не зная как, къде, защолюбовта е страх за менза мен е страх, но защокак искам да съм в нейн плен.Къде е тя зашо я няма,а дупката е вече яма.Искра загасна, болка бясна,погълна сянката прекрасна.Не очаквам да ме разбереш,да знаеш през какво съм минал,колко сълзи съм излял, за дастана т`ва което слушаш днес.И без да забравя тоя скапан стрес,не загубих даже какпа чест.Живеем в два, два съвсем различни свята.Грозното го знам добре,но в теб намирам красотата.Ако търсиш в мен парата,другото на заден план,ще ти кажа да го духаш,по добре да бъда сам.Ето там, там навън,с мойте хора, т`ва съм аз.Силен блясък във очите,във ушите силен бас.За да бъдем, на насне ни трябва просто късмет.Трябва ти да вярваш в мени аз ще вярвам във теб.Искам теб, не ми пукакой какво мисли за т`ва.За мнението на някои другне давам пукната пара.Лягам сам и знам,че сам пак ще бъда сутринта.Кажи ми щом незнам какво е,как да вяврвам в любовта.Незнам.. Ако си до мен,сърцето ще си дам,но все по малко търся в неготрябва …. да си голям.Да го духа парата,на думи всеки е богат.Аз съм сам и сам оставам,да го духа скапания свят.Припев: Не зная как, къде, защолюбовта е страх за менза мен е страх, но защокак искам да съм в нейн плен.Къде е тя зашо я няма,а дупката е вече яма.Искра загасна, болка бясна,погълна сянката прекрасна.