…Древните гърци го почитат ден и нощЛошо…почувства се Язон, той беше махмурлияНо бе юнак и винопиец като ниеАверите му крещяха в глас,Кастор и Полукс, май че липсвах само азРешиха тайно, но със замах,Херакъл трезвеника също беше с тях За да не крещят жените, аргонавтите решиха, “Златното руно далеч от тук ни зове”Амфори хиляда пълни в трюмовете наредихаМачтите окичиха с мезе…Дълго, с Арго вълните, ветровете си играха, И амфорите пълни силно намаляхаНастъпи криза, но като знак, спасителен от боговете светна брягОблечен с кожа тракийски вождПокани ги на ден рожден за цяла нощДълго за траките научни спорове горяха, дали пилсеи или пък скриптяни бяхаНо сигурни сме ний във едноЧе там се ражда само готино виноЗабравен беше и Йолкидон,овенът златен трансформира се във слонТракия навред се слави с най-оригинални нрави-Виното се пие чисто тук – без боклукРозово, червено, бяло, в чашите се е наляло,С мелодичен специфичен звук – бълбук.Хюстън, вода не пие се, във нея плуват жаби,Употребяват я магарета и крави,Грозданката в миг те прави царДокато имаш още в чашата си цярДоказано е, че при това от нея сутрин никак не боли глава.Хюстън, отседнаха за малко банда аргонавти, те бяха готини момчета кръчмонавтиИ досега се събират пак, а аз сред тях съм най-голям юнак пиячНалей, момчета, че утре знамЩе изкопаем ние златен великан”Нека да ламтят за злато, кариера и заплати, алкохол не вкусвам нито грам!”Но във нашите палати трезвеникът ще си патиИ ще се пропие той от срам..Ние сме на всеки километър, С Черно Фередже, ОЛЕ!