Цветелина Янева – Никога и никъде

Не помня мойто име от както се уча да не мисля за твоето
не помня нито как да се усмихвам нежно
без друго вече няма на кого.
Не помня нито ден от времето след теб
и по-добре за мен и по-добре.
Не искам да случва нищи ново, ново
не искам никой друг да виждам.

Зная времето и мястото на следващата среща с теб.
Те са никога и никъде, това се помни лесно поне.
Но не мога да запомня, че ще трябва да забравя за нас, за нас…

Усещам твоите стъпки, чувам ти гласа
и говоря си с теб, както някога.
В огледалото до себе си те виждам още
и за малко съм щастлива пак.

Зная времето и мястото на следващата среща с теб.
Те са никога и никъде, това се помни лесно поне.
Но ме плаши и на сън оглушителни шум от разбиването на сърце.
То не се научи как и без теб да бие пак и за нова среща моли се.

Зная времето и мястото на следващата среща с теб.
Те са никога и никъде, това се помни лесно поне.
Но не мога да запомня, че ще трябва да забравя за нас.
Още усещам, че си тук
усещам, че си тук, но теб те няма…

Scroll to Top