Излизам от вкъши, слънцето ми се мръщис качача между пръсти правя дръпки тлъсти.Казани разпиляни и улици мръснимангали чевръсти бъркат в боклуци гъсти Хора хвърчат – кой на плаж, кой на пътпалми и двуетажни автобусицигани с перкуси, наточени мацки руси.Рая на земята е денят в махлата!Часът напредва, вече виждам лунатаслънцето се скрива, но не изстива земятаЛято – Варна кипи сезон, когато градът той не спипо ъглите уши и всички стени имат очиа аз не искам да имам проблеми с властитетова е все едно като да пикаеш в храститепоследната капка остава винаги на гащитеили ма хващате или ма изпращатеНощта е вътре в мен денят ми е лицетоусмихнат като слънце но е тъмно при сърцетоВ душата ми мъгла, в главата ми парав ръцете ми жена, в подсъзнанието курваПочвам тепърва, ритъма недей изтърваСлушам тебе – кофти, пееш като свекърваУстата ми дим бълва, трохи не кълваТрева не паса – аз я горя!