Виж мамо, съжалявам, но ако нещо се обърка смятам наркотици да продавам.Предпочитам т’ва вместо да стана даскал, да преподавамкилата ще купувам, ще ги препродавам.Гладен няма да остана!И знам, че ми е обещана затворническа пижама,на куките ще кажа само: Вашата мама!Виж ме на какво дередже съм! К’во друго ми остана?Знаеш, всяка маймуна търси банана,търси клона докато е в разгара на сезона.През махлата ми са минали няколко тона, няколко милиона бонбона,и пак съжалявам! Заставам пред цялата рода.Помня първия път, като ме хванаха с трева,майка ми ми каза: Май искаш да отидеш при братовчед сив оранжевата сграда зад ония решетки,където държат хората като животни в клетки.Песнички пееш, а знайш ли в кой куплет си?Да знам, ходя по тънките пакети, парапетии не вървят тука ник’ви мурафети.Пакети, хапчета, джонки и амфети,пикота в хладилници на лампи нагрети,ние с мойте ще жулим, а вие се приберете.Първи, втори, трети ден, не щем да са приберем.Да спим, това е проблем, когато съм нажулен.Дните как да претъркулим? Мари, линии жулим.Караме се кой да говори, всеки спори,”Аз съм първи, ти си втори, казвай кот ши казваш и пускай тъпите щори!”Виж ме! Успях! Не станах жълтак! Не съм в затвора.Минах тънко през бурята брат. Много хора изгоряха,много хора не успяха. Аз успях! Успях!И ако нещо се преебе не ма ебе даже и от МВР!На улицата съм, някой да дойде да ме прибере!Айде!! I`m sorry, sorry брат, sorry!