Дони и Момчил – Картина

Вятър, брули клоните в менвятър, шепти със дъха си студенЧетка, бои, лъч тишина,аз те докосвам едва.Твойте ръце неми мълчат,твийте очи на картината спятвятър струи в мойта ръка,за те рисувам едва.Сухи листа, земна трева,нежна, прозрачна росабели петна в мойте платна,искам залеза да сбера.Чаша и прах, спомен за тях,с ръка във праха аз рисувам едва.Празно сърце, пусто сърце,бели пространства във мен.Сухи листа, земна трева,нежна, прозрачна росабели петна в мойте платна,искам залеза да сбера.Вятър, брули клоните в менвятър, шепти със дъха си студенвятър струи в мойта ръка,но аз те рисувам едва.Сухи листа, земна трева,нежна, прозрачна росабели петна в мойте платна,искам залеза да сбера.Сухи листа, земна трева,нежна, прозрачна росабели петна в мойте платна,искам залеза да сбераискам залеза да сбераискам залеза да сберa.

Scroll to Top