Дует Ритон – Изповед

Помниш ли още кратките нощи, миналите дни,как на този свят бяхме сами.Как един до друг вървяхме с теб, без дъх почти,момичето бях аз, момчето беше ти.Помниш ли горещите думи казвани без глас,момчето беше ти, момичето бях аз.Как ни раздели съдбата и до днес не знам,тежко е нали, щом останем сами.Всеки ден след мечтите пътувам,всеки ден мислено аз те целувам.Може би само в нощите къси,може би ще те срещам в съня си.Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук,чакам само теб, теб и никой друг.Някой ден дори, не зная утре или днес,спри до моя праг, без да чукаш влез.Как ни раздели съдбата и до днес не знам,тежко е нали, щом останем сами.Всеки ден след мечтите пътувам,всеки ден мислено аз те целувам.Може би само в нощите къси,може би ще те срещам в съня си.Всеки ден след мечтите пътувам,всеки ден мислено аз те целувам.Може би само в нощите къси,може би ще те срещам в съня си.

Scroll to Top