Припев:Перущице бедна, гнездо на герои,слава! Вечна слава на чедата твои,на твоята пепел и на твоя гроб,дето храбро падна въстаналият роб!Поклон на теб граде, пепелище прашно,на борба юнашка свидетелство страшно!ти глава не клюмна, и меча не даде,и твойта светиня срамно не предаде…Храмът беше пълен с деца и невести,с въстаници бодри и бащи злочести,които борбата в тез зидове сбра.Участта си всякой вече я разбра.Църквата беше прилична на пещзадушена, пълна със въздух горещи със дим барутен. Свирепият гладиздаваше вече своя вик познат.Децата пищяха уплашени, бледнипред майки убити и трупове ледни.Припев:Перущице бедна, гнездо на герои,слава! Вечна слава на чедата твои,на твоята пепел и на твоя гроб,дето храбро падна въстаналий роб!Поклон на теб граде, пепелище прашно,на борба юнашка свидетелство страшно!и глава не клюмна, и меча не даде,и твойта светиня срамно не предаде…Отвън враговете диви, побеснелисган башибозуци храма налетели -фучаха, гърмяха, надаваха реви падаха мъртви във немощен гнев.Главатарят техен, с кръв топла оквасен,на таз жътва дива гледаше безгласен,и страхът неволно обзе му духътпред тез раи слаби, що сееха смърт……и сганта, упита от лакома стръв,и гладна за блудство, за месо и кръвизскърца със зъби.Във тоя миг Кочо – простият чизмар,наранен отслабнал и бунтовник стар,повика жена си – млада хубавица,на гърди с детенце със златна косицаи рече: “Невясто виж, настая сечи по-лошо нещо… Ти разбираш веч…Искаш ли да умреш?” – И клетата майкабледна, луда, няма и без да завайка,сложи се детето с трептящи ръцеи кат го цалуна в бялото челце,задтана и рече: “То да е отзади !Удряй!”…И Кочо ножът си извадикървав из ггърди и; и чучур червенбликна и затече, и Кочо втрещенпогледна детето. То плачеше, клето!”Майка ти не ще и сама на небето!”Рече и замахна като в някой съни възви глава си, пламнала в огън.Главицата падна, трупът се затресеи кръвта детинска с майчинта се смеси.И Кочо пак рече: Не остана мощ,но за един удар имам сила йощ!”И ножът димещи опря с две ръцеправо дето тупа негово сърце.И падна обагрен, грозен, страховитс отворени очи и със нож забит.Припев:Перущице бедна, гнездо на герои,слава! Вечна слава на чедата твои,на твоята пепел и на твоя гроб,дето храбро падна въстаналий роб!Поклон на теб граде, пепелище прашно,на борба юнашка свидетелство страшно!ти глава не клюмна, и меча не даде,и твойта светиня срамно не предаде…