Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тукаАз съм обществена тайна като рушвета на кукаНареждам себе си до римите им става някак странно,Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.Имам навика да ги правя кривиДрусам джанки, падат сливиРимите ми те, ами те са бодливиOld school брат, брат правя ги дивиОстря ги като моливи, думите са живиЗад микрофона са FO и HoodiniТози главобол не се лекува с аналгиниСлед този flow MC-та изостават с годиниК’во ме гледаш крива ти е призмата, давайЗад интернет профила се криеш, скатавайКой е по по най най, знай, въй майкоКой прай, прай слухът да е bye, byeПас – аз, клати се от басаvolume-то на max-а, а джама ти е втаса?Високо калорична зелена масаДо морето строго мелодична източна расаМоето наяве нека е твоето насън Нека вдигаме „Наздраве”, нека да се чува зънУбих ги! В ритъма нахлувам,Децибелите надувам,с Hoodini се редувам,В ушите ти танцувам.Видя ли колко струвам?Ти се давиш, аз плувамТи продаваш не купувам от колонките ти мен чувамОт дума на дума става гума след гумаТоя трак е като чумаАз и FO на хиподрумаЧуй ни, влизаме тежкатаРамо до рамо и плешка до плешкатаПравим го с кеф и звучи нечовешката(Колко струвам?)Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тукаАз съм обществена тайна като рушвета на кукаНареждам себе си до римите им става някак странно,Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.Flow-а ми е строг като учител по физическоЛириката мръсна занеси я на химическоНяма да ни видиш в кенефа на кафетода нареждаме амфети над пакета наведениНас ни търси зад дима на сепарето,там където се върти масето и който откъдетоТрябва ли да бъде нещо повече от музикаПрайм к’вот’ си знайм то само си става лудницаЦапница, пукница, долна темерутницаПоздрав от бургаската глутницаЕзикът се отвърза, бързаТърся точната дума, за да мога да я кажа и да се сбогувамЧао-мяу, котенца-ботенцаНямам бяло с червени очи мотам сеКолко ли бързо мога да го кажа, дръж т’ваСтажа ми е малък,може, ама виж ся.. тези шибани педалиИма ли петна по белите ми гащи, палимОт бръм до гръм до дръм има разликаФилма е истински, не е фантастикаЧуй ни, влизаме тежкатаРамо до рамо и плешка до плешкатаПравим го с кеф и звучи нечовешката(Колко струвам?)Не съм се молил на никой, знай, за да стигна до тукаАз съм обществена тайна като рушвета на кукаНареждам себе си до римите им става някак странно,Че хубавите неща при нас не стават никак бавно.