Привет на всички припознати, непознати, споменатиТарикати със сложни далавери запознатиАктивисти сами за себе си илюзионисти Висшисти в това да забавляват публицистиНа настроение програмисти, демек артистиМои колеги с рими цветисти, баш майстори лингвистиДошли сме да ви забавляваме, не вразумявамеНямаме намерение да ви отегчавамеСклонни към това да бъдем винаги отворениЗа нови идеи – не, не никога затворениС изострени сетива прихващаме сигнали далечниОт пътища млечни с похвати нечовечниС умения безконечни по ритъма се търкалямеЩом стане дума за сделка винаги я улавямеНе, брат, умора нямаме!Ние създаваме това, което ти наричаш яко преживяванеАз съм нов стил в света на стилиститеПиша по-бързо от на съда машинописцитеАз съм новия в отбора на методиститеМного ви се моля, след нас да почиститеРодна реч омайна сладкаТолкова далеч съм от края на тактаТолкова съм лек, че не правя и крачкаТолкова над теб, че направо те мачкаС тия зъби black and yellow get back на селоНе чуваш петела, аз пък аз тегля тегелаНощта е млада, друсаш като ладаF.O води парада тежък като баладаРимите ми на клада, скуката да страдаВарда, не помага гардаАз съм да, ей ма наПак така, на харабаМараба, барай маМарата, обарай маДарба да, дармадан да ва напрайм сегаОт тук до Магадан няма такава таваОт мойта до твойта глава изпращам и тези словаНе може да минеш метър, подарявам ти катетърFlow-а по-хитър от ПетърТочен съм до милиметър, хейтър.Кънтри визията ти ме потресе, къде си ве песен?Известен си с това, че си смешен и неуместно облещенВ куплета ми заклещен, акъла ти не щем, даДали ти закъсня или шамара ми бързаше?Нали уж обеща, че друга страница обръщаш бе?Жик to the так and you just don’t stopСтранен тип от Бургас разцъква и в този тракРап to the крак на ред е лекия маниякМ-марш пустиняк, м-мачкам като валякНяа как, няя как, няя как м-мачка като валяк, няя какРодна реч омайна сладкаТолкова далеч съм от края на тактаТолкова съм лек, че не правя и крачкаТолкова над теб, че направо те мачкаГоляма криза, брат, пише го на челото тиЗа т’ва девиза ми е „Връщам се в селото си”Их, ах, ох, бих те помолил да спреш, охД-д-да почна да говориш на междуметияСмисъла ще го намериш горе-долу в петия редИ ся си викаш на акъла тоз е лекия, лекИ тоя трак пак май не е за всекиПодскачам небрежно като кенгуру в ритъмПосле съвсем леко си променям тембъра и викам:Обичам родния език и с него всичките поетиНе се правя на велик и мразя кучките превзетиАре, качвай се на борда на моя корабАз ще бъде Флаш Гордън, а ти си БорътИменно, Кириле, извикай и Методий,А тоя третия до вас, ако иска да си ходиРодна реч омайна сладкаТолкова далеч съм от края на тактаТолкова съм лек, че не правя и крачкаТолкова над теб, че направо те мачка