Фактор – Приятели

Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.Бяха мечтите ни розово-сини и до зоримечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой -пълни с надежди, готови на всичко – дори и на бой.На-на-на-на-на, на на на наНа-на-на-на-на, на на на наНа-на-на-на-на, на на на наНа-на-на-на-на, на на на наПосле животът ни странно се стече и аз и титръгнахме вече в различни пътеки – помниш нали?Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб,всеки, прегърнал своето щастие бяга напред.Нямаме време, време дорида се погледнем честно в очии да си кажем “ех, как така,нали живеем врата до врата?”.А имахме време, време за всичко,но вече със тебе днес сме различни.А имахме време, време за всичко,но вече със тебе сме много различни.Моят прозорец гледа към двора, където днесдецата откриват света, както някога ние със теб.Всичко ли пак така се повтаря – да или не?Искам да викна така, че да чуят за миг поне.Нямаме време, време дорида се погледнем честно в очии да си кажем “ех, как така,нали живеем врата до врата?”.Нямаме време, време дорида се погледнем честно в очии да си кажем “ех, как така,нали живеем врата до врата?”.Нямаме време, време дорида се погледнем честно в очии да си кажем “ех, как така,нали живеем врата до врата?”.Нямаме време.

Scroll to Top