Тъмни сенки от безсъние скрилиса се под очите ми,откривам се във бледо отражениена грешките допуснати преди,изгубвам се отново в споменис напразните надежди останалина хиляди парченца стъклениив теб разбивам се…Припев :Късно е да казвам,че съжалявам за тебе вечесякаш съм невидим,късно е да мога,лентата да върна,за тебе вече сякаш съм невидим …Виждам как през задното стъкло,миналото гледа от страни,но празната страна в моето леглоне може да заспи тъгата ми,изгубвам се отново в споменис напразните надежди останалиина хиляди парченца стъклениив теб разбивам се…Припев :Късно е да казвам,че съжалявам за тебе вечесякаш съм невидим,късно е да мога,лентата да върна,за тебе вече сякаш съм невидим …(х2)Изгубвам се отново в споменис напразните надеждиостаналии на хиляди парченца стъкленив теб разбивам се ..Припев :Късно е да казвам,че съжалявам за тебе вечесякаш съм невидим,късно е да мога,лентата да върна,за тебе вече сякаш съм невидим …