България плаче за синовете си,България плаче за дъщерите си !Не искам да повярвам на очите си,но тук черно бели всеки ден минават дните ни.И повечето в редове са в чужбина,а други пък за кинти с дявола са във комбина,мечти на две пречупени от някой друг са купени.Нима годините напразно са загубени,политици лъжат,народа е беден,гласуваш със надежда,остава среден.Дилемата е кофти, но как да избираш да,бъдеш роб до гроб или да имигрираш?Говорят за промяна,промяната я няма,огледай се наоколо все още сме в капана,на собствената простотия затънали до шия.Направо не издържам ще ги избия !Припев:От вътре ме гори,немога да заспя,когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!Немога да се примиря с това,а ти кажи,когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)Посвещавам следващите редове на баща ми,цял живот притиснат търсеше начин да ни нахрани.Това са рани те никога не зарастват,мечти за по-добро бъдеще който една по една угасват.Татко, ще направя всичко за да се гордееш с мен,омръзна ми този начин на живот,не искам да съм беден.Наведен от системата,жертва на демократичен преход,за жалост тук обещанията са безнадежден еход.Боли ме като виждам как народната мелачка,засмуква честни хора и цял живот ги мачка.Обичам България, но май тя не ме обича,като доведен син обръща гръб и от мен се отрича.Немога да гледам как таланти умират от глад,музиканти свирят за стотинки да си купят хляб.Съжалявам, но за вас е, е средния пръст.Управляват ни глупаци, а ние носим тежкия кръст.Припев:От вътре ме гори,немога да заспя,когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!Немога да се примиря с това,а ти кажи,когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)Гледам със широко отворени очи,не мога да повярвам,че живеем аз и ти в този ад в тази страна.В този град нарочно ги рушат,адски ме е яд заслужават да заспят,въпреки картината планирам семейство.Разклащам камината мечтаеики за дъщеря и син,децата ми на който давам топло детство,да им покажа най-правилното нещо, израстнах сред хора който вече ги няма.Бяха тук, но сега мира не им дава,България е родина трудно да кажа държава, независимо от трудното живота продължава.Правим невъзможното да останем устремени, обременени от отровнот.С мойте хора и съмишленици гледаме да действаме, но без излишни приказки.