Майко, татко пращам ви писмо, със сълзи ми жал ми писано,
къща има тук, но дом не е, тука слънце черен облак е.
Черен облак, дъжд от сълзи в очите ми.

Има всичко тук детето ви, с цветя постлан е пътят ми,
ала пътят ми е без следи, камък си на мястото тежи.
Черен облак, дъжд от сълзи в очите ми.

Диша с празна чаша в ръка, празна като моята душа,
съмнах пак на грешната земя, с този грях и тази нощ не спах.
Черен облак, дъжд от сълзи в очите ми.

Знам четете със сълзи в очи, не плачете, отворете ми,
да прегърнете детето си, камък си на мястото тежи.
Черен облак, дъжд от сълзи в очите ми.