Заспал е мечо зимен сън,
забравил хуя си навън,
но го видя една пчела,
навярно за медец дошла.

“Навярно мед ще да е туй”
си рече тя за мечовият хуй,
но щом усети миризмата,
тя згриза мечо по главата.

От болка мечо изревал:
Аз твойта майка бих ебал,
но нямам право на това,
на баджанака си жена!

Не мина месец, мина два,
роди се мече с крила,
от цвят на цвят си то хвърчеше,
а от гъза му мед хвърчеше…

а от гъза му мед хвърчеше… оу, йе…