Константин – Черна роза

Дали история е любовта ни?
Дали е вярно, че те няма тук?
Сам вървя, а край мене хора отминават като дни и часове,
самотни дни и часове.

Сред кои цветя да те потърся?
На кое небе да отлетя?
Викам те към слънцето и небето.
Боже, някой да ме разбере.

Моля се някой да ме разбере.
Вън вали и във мен вали.
Въздух – много, но го няма тук
във гърдите някога където заспиваха твоите очи,
заспиваха твоите очи.

Ти къде си, аз да знам къде си,
до тебе пътя сам ще извървя.
В ръцете си ще нося черна роза,
останала от теб, от твоя грях,
останала от теб, от твоя грях.

Умра ли аз любов несподелена,
очаквал те и търсил запомни,
на гроба ми ела с черна роза,
завинаги и всичко да си простим,
завинаги и всичко да си простим.

Scroll to Top