Събирах обич разпилянатъй както просякът трохи,От минало неизживяноМигът изгаря и тежи.Пребродих пътища незнайнизавръщах се в живота новза ласки парещи свенливии шепот молещ за любов.Сега съм тук и всяка сянкапробужда старата тъга,за време скъпо проигранои болка с евтина цена.Танцувам в залеза на днитезабравен танц на любовтаа дансигът на самотатае мой единствен съдия.