И тази нощ аз знам ще оживеепод пръстите ти “Лунната соната”,с която ти душата ми ще сгрееш,с която ще пропъдиш самотата.И тази нощ над белите клавишище затрептят пак пръстите ти лекои през прозореца отворен ще въздишаши ще вървиш по лунната пътека.Свири, свири, от кораба в моретоще слушам аз най-нежната соната,която се роди в очите и сърцето,написа я с лъчите си луната.Свири, свири, макар да съм далекоаз пак ще слушам “Лунната соната”,че с нея ти остави ми, остави ми пътеказавинаги, завинаги в душата.Свири, свири, макар да съм далекоаз пак ще слушам “Лунната соната”,че с нея ти остави ми, остави ми пътеказавинаги, завинаги, завинаги.