Лили Иванова – Осъдени души

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов…една любов…осъдена.

Scroll to Top