Всеки ден скитам се по лирически пътекиСамотен рицар без своите дуспехуИмам само бийта и празни думи в речникаДалече съм от вярата наричай ме отшелникаИзгоряла книга няма буква грам метафораМечтата ми е извърлена в океана АмфораОтварям я но празна е няма нищо в неякото прегоряла клечка в пожара тлеяПрипев:До последния си дъх ще продължа да вървя не свеждам главаБолката в затвор ще я затворя и ще вървя със дигната главаКолко пъти ме забъркваха в някви схеми братдобър си бях но учи за тях избрах да бъда гадспомням си как вскичи хейтъри едвам търпяхспомянм си как дните до края ви брояхЛъжихте ме и искахте да ме изиграетемазни четки правите и много се стараетефалшивите ви лица и истинските вече знампреодолях всичко до сега няма да се дамПрипев:До последния си дъх ще продължа да вървя не свеждам главаБолката в затвор ще я затворя и ще вървя със дигната главаКрасотата ми се губи но познавам светлинатадостатъчно да я пуснем в сърцето и душататова е начин нашата природа да намери целда забравип , кво си дал и кво си взелТова съм аз и държа на моетопроблема ти е там ,че споделяш си и твоетоживотът ме събаря, дали да се изправя затварям очи пулсът се забавяПрипев:До последния си дъх ще продължа да вървя не свеждам главаБолката в затвор ще я затворя и ще вървя със дигната главаОтново взех да мисля но какво стана май забихдушата ми мека беше а сега я вкаменихподредих врага пред мен с голямо търпениебез извинение да ви чакам е забавлениеКво отношение искаш ти от мен в тебе бе виждаш ме пред себе си еми падай на колененяма да падна отново долу на студената земяа ще се стремя пред твойте да те засрамяПрипев:До последния си дъх ще продължа да вървя не свеждам главаБолката в затвор ще я затворя и ще вървя със дигната глава