Спомените се прераждат като феникс от пепелта,а това жестоко ме изгаря.Виждам още прекрасните дни,чувам твоят смях, шумът на моите сълзи.Как се забравя всичко, което отмина,как се живее със спомени?Как се забравят незабравимите нещакак се загърбва любовта, как се измива болката?Знаеш ли, че погреба ме когато ми каза “не те Обичам вече” а ден преди това в мен се кълнеше и за мен всичко даваше.А сега като стара книга захвърлена в прахта си стоя аз сам сама. Роня сълза след сълза и се чудя защо всичко трябваше да свърши така.Припев: Между нас всичко свършии духът ми се прекършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?И ето отново всичко свърши,а това напълно ме довършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?Една след друга две сълзи се гонятс поглед тъжен и сломенустните тихо се молят:”Не си отивай,стой до мен!”Моля те не ме гледай с този поглед студен.А любовта ни се превърна в куп строшени стъкълца. Как обратно да я върна и куп по куп да събера?Колко болка още трябва аз да претърпя?Всичко свърши, краят се видя…Сега мен ме боли, но след време и теб ще те болижелая ти моето нещастие до гроб да те следваи друга след мен да не те последва…ОБИЧАМ ТЕ и винаги ще е така,кълна се в себе си дори, но след време и ти ще страдаш ЗАПОМНИ !!!Припев: Между нас всичко свършии духът ми се прекършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?И ето отново всичко свърши,а това напълно ме довършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?Наранихме се това е ясно, ноот любовта няма нищо по-прекрасносамотна заровена в спомени сегаза тебе тези сълзи леяза теб момчето за което живеяпрости ми ти и погледни в моите очикажи какво виждаш … там има само сълзи Припев:Между нас всичко свършии духът ми се прекършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?И ето отново всичко свърши,а това напълно ме довършисама останах за пореден пътзащо животът е такъв?