Спомените запази…Каквото е било до тук си е,сега е времето да продължа,да гоня своите мечти.Аз решавам, как времето е мое,разказвам ти история за пътят ми нагоре!Не отдавна се събудих от дълбок сън,микрофона ми ме чака ето тук съм.И няма да ме видиш отново да се моля,никой на света не може да ми казва накъде да ходя!Аз съм в твоя филм и ти си в моя,днес си “главен”, утре сменяме героя.Пред завоя завоя, сякаш си забъркан в параноя,днес си шибаш мацката, утре е на моя!На мода сега е да тровиш с проблеми,нямало кинти, брат, нямало и схеми.Сек’ви шматки с ДНК аборигени,срам те е да кажеш, че работиш нощни смени.К’ви мечти бе кон с капаци,мечтата ти е да имаш най-големите тъшаци!И как да те взема на сериозно,отвътре празно, но отвън луксозно.Аз печеля войни, а ти се радваш на победа,значи, че отгоре има кой да ме гледа,забърквам кучката, щото тя ме загледа,така, че брат потърси в нея проблема.И не се опитвай да ме съдиш, к’ъв съм бил,първо направи, но къде си се скрил?!Hoodini сам решава колко е изпил,колко мацки е забил, колко Mary е навил.Пазя спомена, хубав или не, приказка или поука винаги по две.Не съм Лили Иванова, ник’ви ветрове,стъпвам на земята и живота ме тресе!Нагласи си будилника време е да ставаш,колкото си взел толкова и тр’яя даваш.Чакаш за момента, но времето отстъпи,минало, бъдеще дните ни са скъпи…Може би само музиката ми остана вярна,beat-а в който се влюбих върху нея попадна.За секунда видях сто години,а ти вярваш, че живота се крие зад витрини!Още се молиш на небето и вярваш,че някой те гледа отгоре и от някого бягаш.Загърбих думи негодни като скъсани струни,най-долу на земята там се намира върхът ми.Но падаш бавно върху лъжите си избледнели като теб,в дни по-студени и от лед.Имам 90 начина да оцелея без да дишам,0 начина да оцелея без да пиша.ТНС във вените, нов свят в очите,решение на проблемите и нощ за дните.Живот като шоу без осветена сцена,ръце с които вдигам цялата Вселена.Какъв е смисъла ако никой не търси такъв,Земята се върти за пари изцапани с кръв.Изморен да се събуждам от нужда за пушек,за растения като опрян в главата ми спусък.Изморен от вериги, които ме ограничават,и празен джоб който нищо не обещава.