Да имаш да взимаш в днешни дни си е лукс,да станеш палячп въпрос на време и вкус.Бях малък и объркан са голям и превъртам,ядосвах се като хъркат,са хъркам когато къркам.Времето разделно краде от мен и теб,и двамата по отделно ядем сол пием лед,Компютъра ми взе очите,машинката-косите,мацките-детството,а аз свивам под звездите.Не съм нагъл просто искам т’ва което нямам,и дали те мислят за тъпа не се и съмнявам.Опасен си за т’ва често си ядеш шамарите,клипчето ти във Vbox отново обра оскарите.Смених палката с писалката и хвана ме носталгия,колко много плачат и чакат за бой в България!Подадеш им силикон, то ти отхапе ръката,добре дошли в страната на аромата на мусаката!Порастнахме и паснахме си с музиката,пляснахме с ръце и музата удари ни през бузата.Сняг се сипе на парцали в крайните квартали,рапъри чертали кристали, раздавали награди.Добре дошъл в квартала ми амиго,само по-тихо,когато ти не си във филма другите са на кино!Харчим ли много или хвана ни криза,хваща доволно или просто те изшиба?!Кoгато обичам не с патката си,както ти шматката си,набивам ти спирачката си.Нe вадя зайци, а пакети под шапката,само истини в тетрадката,има хляб в теб на трохата хапката.Чакай са, успокой топката, допий си глътка,оправи походката, вдигни си малко трътката!К’во си я забил тая глава в земята лек?Пари ли изтърва или си ходещия спек?Братленце няма смисъл да си тровиш нервите,когато живота не чака, а времето скъперник е.Годините не спират пред червен светофар,за това не ги хабя като интриги от клюкар!Пуша понякога, сутрин, обед и вечер,мечтая за живот като всеки човек да е вечен.Нaучих се да бъда тежък, лек след малко хора,защото много злоба се разхожда дали е от зора:че няма лев за харчене, дали е кеф да плащаме,научихме се да бачкаме докато кашляме.Вечер сме шумни, сутринта сме гузни,харчим суми за секунди, после сме гладни!