И отново съм на дъното, лежа прокълнатПоглеждам с поглед злобен шибания святИмам пет пръстена и само един светиСамо този пръстен който е винаги третиИ ние сме поети с химикалите поелиРимовите армий през арената повелиЖивота ми ме кара да кусам гадната попараИма два пътя се в средния попадамБез причина не нападам, без причина не се предавамРая е нагоре, но аз надолу ли падамВече съм психясъл, провокиран да убивамЦветята не растът аз неспирам да поливамДа признавам, егоист съм не отричамКак за теб да мисля като срещу влака тичамДвама сме премръзнали дрехата една е, аз ще се обличам…Живота ми е пълен с празни обещанияЖивея вече в мой свят без никви окованияРеалността е мъртва, няма я изчезнаСля се тя изцяло със шибаната безднаОт която току що излеяхох, но погледнахи видях нищото царува и в този шибан святНяма с кво да си богат освен да си гадНямаш нищо в стомаха а не чустваш гладНие сме обвивки гниещи бавноОчите наши гледат към светлината жадноДържанието нахално за теб е нещо паранормалноНахален аз ще бъда шот живее ми се нормалноОтново съм в депресия и я вкарвам в поезияМечтите ми отново остават под съмненияМисля като ненормален, но с мозък незасегнатНека настървените ви погледи към мене да погледнатНека видим к’во ще вземат шото пак обемътна шибаната стойност в мен е незасегнатВ средния ми пръст има повече истина отколкото в думите виАко вие сте китари къде са струните виРеалността е такава през моите очиДори да ти ги дам ти не ще я различишДвижа срещу хорското течениеОсложнение, виждам при опит за спасение,нямам никакво доверие щот закрил си моито зрениекак да взема шибано решениебез капка лично мнението изчезва кат видение, все още дишам, добре ми е…