ПрипевЗнам, ще съжалявам ако те оставяЗнам, без теб не мога дори да те забравяЗнам, любовта ни е неземнаЗнам, за теб ще пея като за последно! {x2}Реалноста е тежка, но ти превръщаш я в пероВ намеренията ти не присъства друго освен доброЗнам, че без теб не могаЗнам, че вървим в една посокаНо как да се оттърся от тея гадни мислиако те загубя за мене ще скърбиш лизащото аз ще падна като със счупени кракаще ги дам на теб отново да се върнеш, хайде елаа кръвта която ще тече от нашите душище се слее със сълзите от нашите очивсичко което сме градили за миг ще рухнекато атомната бомба на посоки ще избухнеудърна вълна от тъга на земята ще ни бутнеи всичките чувства, спомени и моменти заедноще се превърнат в нещо отдавна вече миналонесъществуващо, и всяка нощ от болка ще се будявиждашли сега защо ме е страх да не те загубяа ноща е тъмна, ако не беше ти щях да се спънав стената от тъга щях като слепец да се блъснацелувката ти нежна ми шепне че всичко има смисълхилядите текствое и песни които за теб съм писалПрипевЗнам, ще съжалявам ако те оставяЗнам, без теб не мога дори да те забравяЗнам, любовта ни е неземнаЗнам, за теб ще пея като за последно! {x2}Живота ни събра и изобщо не сгрешиСега е наш ред а той почива и лежиКаза ми да те пазя и да те обичамА ако те оставя, да забравя музиката, а да едва да сричамслънцето и луната ще греят единствено за насще ни гледат от небето и ще пеят в гласходех самотен по полетата безкрайни и търсих твоя образплаках и се борих, но каквото и да давах запазих мойта гордостписах песни търсейки в тях малката утехасъс сълзи на очите надявайки се на успехаи нека дявола ме мрази в краката ми да лазипобедих го и от мен е редно да се пазиборба способна да бута замъцилюбовта ни не е изкра любовта ни е като слънчевите пламъциПрипевЗнам, ще съжалявам ако те оставяЗнам, без теб не мога дори да те забравяЗнам, любовта ни е неземнаЗнам, за теб ще пея като за последно! {x2}