През толкова много години минаха толкова много лица покрай мени толкова много пропуснати шансове и всеки един спомен беше изпепеленда, от факлата която държеше по пътя си всичко подпали, всичко горешеболеше сърцето, решеве детето отвътре където изкорми ме ето чеУстните ми са били срамни винаги, но не точно като твоите та ти си тая която вкуси от забранения плод и ми нахлузи оковитеуличната лампа мъждука в нощта а ти си мислиш че е дневната всетлина пред мене е хоризонта а ти през малка пролука си мислиш че виждаш света Не че съм добър, аз съм корумпираното ченгеи униформата ми е мръсна, а ти си на нея лекеживея във ада на две преки от “Гангстерския рай” аз съм малката мишка във ръцете на ФранкенщайнИ толкова много болка и толкова много скръб и толкова добродетели имам , колкото да осъзная че наистина съм тъпи толкова малко истини и толкова малко хоракоито не ми сипавха житейската си отрова И вече не виждам нищо ново под слънцето а слънцето беше еди коя сиот толкова много слънца във живота си получих изгаряния ебасине чувам нищо ново и различно в ушите ми кънтят думите им неизреченипод общ знаменател всички от лириките ми завинаги ще бъдете обречени И винаги ще остане музиката във мене, музиката е тая която ми дава крилароди се за мене тя , живее във мене тя умира за мене тя моята съдбабих се самоубил, преродил да бъда отново със нея и само със нея само със нея и с никоя друга сега се качвам на пробитата лодка на кея. припев:И няма нужда да ми влизаш в припева , кифломразя тая песен повече от теб самататая песен не е за теб, бягай аз съм психочуваш ли гласът ми как раздира тишинатаИ няма нужда да ми влизаш в припева, кифлонамерих идеалният заместител – самотататая песен не е за теб – бягай аз съм психои потапям всеки шибан спомен с тебе във мъглата2:Бихме покорили аз и ти не светът а вселенано останах сам, без теб вселената е промененаи стана тя без моето слънце някък си така студенане тиктака вече мойта вътрешна системаМечтаех за домът ни скромен, който да запълним двамаа не за пясъчните замъци издигнати с измамабеше мойта Библия, а аз за тебе храманаивните души ловят се лесно във капанаУбиваш ме бавно, убиваш ме гадно, убиваш ти всичко с държание хладнои мразя не теб, мразя таз песен, мразя и начина по който съм бесен на своята преданост и тъпата вяра които градих години във барасега съм самичък и пия за тебе, назраве ти казвам, познах те на времеСветът ми вече е тесен насеченгневът ми е бесен страхът ми е вечен студът е извлечен от умът ти тъй теченв калъп е изпечен на смърт е обреченсвали си ти маската, слагам наморникадари ме със ласката помилвай затворникакачи се в каляската, кралице на вторникапотъваш в замаската решена си в сборника!А улиците са пълни със хора, за мене са толкова празни и пустиустни начервисани изричащи думи лъжливи усти със фустигнусни сте ми всички и всяка готова за кеш от долу да пусни вкусни ли ви се струват думите ми или са крем, който кожата люспи Сърцето ми студено е заключено дълбоко във мразния фризер катинарът ще бъде отключен от светлината минала през бисервъв тази метафора черният бисер си точно ти гадна лъжкиня лъжкиняа светлината е истината която ще те прониже във мътната тиняприпев:И няма нужда да ми влизаш в припева , кифломразя тая песен повече от теб самататая песен не е за теб, бягай аз съм психочуваш ли гласът ми как раздира тишинатаИ няма нужда да ми влизаш в припева, кифлонамерих идеалният заместител – самотататая песен не е за теб – бягай аз съм психои потапям всеки шибан спомен с тебе във мъглатаТолкова много лица, под много маски, така скрити зад лъжливите си ласкиа истината спеше, дълбоко в корени и се гневеше на сън от лъжливи споменитака лъжата винаги ще побеждава, като разчита на душата вечно слабаи новата победа, с нова окраска, на старото лицето си сложи нова маскаИ свалям маската и вижте истинище ви харесат ли, не са измисленисвали си маската пред твойте истинигримирани лъжи измиват се, помни.