Милена – Училище

Купища облаци, в средата врата,увиснала, счупена, но беше врата.Каза ми: Тръгвайте, добре сте така,в редица по двама и с бодри крака.Вървете, вървете и не приказвайте много,носете си чантите от тежък гранит…И “Те” се понесоха бавно и тромаво,с еднакви лица без никакъв вид.Ходеха тежко по пътека от въздух,катереха стълби, превиваха врат.Някой броеше на глас монотонно,а “Учителя” дишаше бавно във такт.Изведнъж духна вятър и размести съдбата ми.”Те” със прозрачни лица и тела,пак се спряха да чуят какво ще м кажеи чакаха дълго…Той пък взе, че заспа…Вратата изчезна – отнесе я вятъра…стълбите рухнаха, дима се разпра…”Те” полетяха стиснали чантите…един я пусна и той оцеля.

Scroll to Top