МЛЪК! – Балканокалипсис I&II

Твърде късно е да се променим
Нека до основи всичко разрушим
Да се разпаднем, самоунищижим
И да започнем отново, да се преродим
Нека изчезнем и нека се стопим
Да се погубим и отново съживим
Да се пречистим, кръвта си да сменим
Започваме отначало, ще се преродим
Разрушение – и ново сътворение
Затъмнение – и после просветление

Великият Зелен Резерват притежаваше рецептата за вечна младост. Саморазрушителните инстинкти караха неговия народ да се унищожава периодично и никога да не остарее, да се рециклира, а от руините на съсипаната цивилизация циклично избуяваше чисто нова, млада популация, която на свой ред повтаряше деструктивното поведение и грешките на предците си и не успяваше да узрее истински. Топящото се население и зачестилите природни катаклизми говореха за ново затваряне на кръга и неизбежен Балканокалипсис, но Балканозавър не усещаше тъга или страх, тъй като зараждането на новия живот беше невъзможно преди да бъде поставен край на стария. Разбира се, той не можеше да знае дали Великият Зелен Резерват отново ще възкръсне след пречистването, но историята говореше, че поне има надежда…

Scroll to Top