На прозореца стоя, три часа е вече сутринтаспи градът пълна тишина, а аз немога да заспя. (2)Карамела, Карамела имаш ли си ти амбреладъжд от сълзи ще вали, ако не си със мене ти. (2)Лутам се във спомени, парят тез горещите сълзизагубих те от многото лъжи, че ходех аз по другите жени. (2)Карамела, Карамела имаш ли си ти амбреладъжд от сълзи ще вали, ако не си със мене ти. (2)Срещнах те случайно аз, как се влюбих не разбрахв очите ти видях любов, която търсех цял живот.Черни къдрави коси, черни въглени очи, наричаше ме ти любов, а аз теб мой живот.Защо ли страдат две сърца, защо боли зардялатамного си красива ти, но лъжат твойте очи. (2)Влюбих се аз още в осми клас, исках те за цял животс теб да съм до гроб.Всичко е било лъжа, годините ми пропилязаби ми ножа във гърба, предаде любовта. (2)За целувка ли да моля, за любов ли аз да просятака жестока си, дори душата подарявам и сърцето си ти давам, но ти от камък си. (2)Дишах за теб. умирах всеки ден, трепнех дориМно ти ме заличи.Всичко е било лъжа, годините ми пропилязаби ми ножа във гърба, предаде любовта. (2)За целувка ли да моля, за любов ли аз да просятака жестока си, дори душата подарявам и сърцето си ти давам, но ти от камък си. (2)Лош сън санувах, сън и кошмариче не си до мене пак, и си замина. (2)Имена, имена колко много именасамо едно, само едно аз обичам на света. (2)Много време мина оттогава, когато бяхме само двамаи ръка за ръка, обикаляхме света. (2)Ще те чакам мила, пак на нащо мястода си помечтаем, както преди. (2)Голямата любов в сърцето ми останавсеки миг със теб няма да забравяно как се случи ей така, без теб немога ще умра. (2)Ще те чакам мила, пак на нащо мястода си помечтаем, както преди. (2)Колко нощи минаваха, разговаряхме до сутринтаблизки по душа, близки по съдба ето я любовта. (2)Ти си ми една, една единственати си ми една, една в любовтаза тебе мила ще изпея песентати си ми, ти си ми една.Ти си ми една, една единственати си ми една, една в любовтати си ми една, една на светазавинаги моята жена.Любили се двама млади, от манички до големидошло време да се вземат, легна мома разболя се. (2)Поиска ми жълта дюля, жълта дюля бяло грозде.Всичкото е посред зима, посред зима нищо няма. (2)Аз се качих аз на коня, и заминах в стамбул градатам намерих жълта дюля, жълта дюля със листата.Там намерих бяло грозде, бяло грозде от лозата.Щом се върнах аз във къщи, камбаните тъжновият, камбаните тъжно вият, тъжно вият на раздяла.Вдигам тост със пълна чаша, за компанията нашанека всички пият до зори, във живота да ни върви.