Пада бавно мрака над града.Лъч полита от една звезда.Писък на такси, и като рефреннякъде шепти пиано стих на Шопен.Припев:Нощ над София, нощ божествена,спят площадите с дъх на кестении само двама войници под гербастоят на пост.Дъжд над София, капки ласкави,спят пазарите с дъх на праскови,а по Раковска почуква с токчетакъсен гост.Клоните разплакват се навън. Витоша ще пази моят сън.Стихва моят град, стар като света.Скитат само мокри сенки от вечността.