Павел – Звезда

Сто безсънни нощти прекарах с теб, сто и първата ме превърна в лед
Заслепен от спомени стари. След теб сънувам само
Сто причини имах да те предам, но защо ти вярвах до днес не знам
Бях причина да си красива
Сега без мен дали си щастлива?
Ще се сетиш, че всичко в живота ти всяка радост и лукс на мен дължиш. Ще се молиш, но връщане назад няма как, няма как.
Пак ще искаш до мене да заблестиш и в ръцете ми цяла да изгориш. Ще ме молиш, но твоята звезда изгоря, изгоря.
Не виждам смисъл повече с теб да съм. И не разпитвай хората жив ли съм?! С илюзия заспиваш след мене, знам. Добре се чувствам, добре съм сам. Безброй причини имах да те предам, но защо те пазех до днес не знам. Бях причина да си красива, сега без мен бъди щастлива! Ще се сетиш, че всичко в живота ти всяка радост и лукс на мен дължиш. Ще се молиш, но връщане назад няма как, няма как. Пак ще искаш до мене да заблестиш и в ръцете ми цяла да изгориш. Ще ме молиш, но твоята звезда изгоря, изгоря.

Scroll to Top