Както си играехме вън с моя приятел, безгрижните хлапета бяхме точно ние.Какво да правим точно такива бяхме,бяхме но сега се променихме.Защо такъв шибан късмет имах точно аз,защо с приятеля ми се хванахме на бас.кой по бързо пресича улицата,но не видях кръвта червена капещата.Та, както си пресичах аз улицата,не видях сълзите в очите на децата.И един педал мина точно през мен,неможах да видя какъв е утрешния ден.7 дни във кома, 7 дни се молех,7 дни бях отгоре и ви гледах.как плакахте за мен как изливахте сълзи,и да съм при вас във идващите дни.Преди 10 години, помня времето добре,и тогава бях още малко хлапе.Нямал съм надежда бил съм жив труп,щели са да ме направят с другите на куп.Но не съм се дал и никога го правя,и от мъките си едва ще се избавя.Операции и само страшни проблеми,тези болки бяха просто неописуеми.Това леке ще се опитам да затрия,и ръцете след това добре ще си измия. Но така ще го подредя да види какво ми е било, и да си припомни какво е загубило.Старая се да забравя тази гадна история,но това в съзнанието ми е пълна мистерия.Мойте приятели са плакали за мен, нз как ще им се отплатя някой ден.По пътя за болницата мислех си ако живея,дали ще мога трагедията да преживея.Защо точно аз трябваше да съм жертвата,и точно мен трябваше да сполети бедата.От тогава за миг не съм се предал,и срещу никой дори не съм заставал.незнам какво си мислите но това е истина,опитвам се в душата си изкренна да бликна.Тази трагедия никога няма да забравя, и този педал ще се опитам да одавя.Няма да му дам да види светлина,така както се чуствах се чустваш ти сега.Ще те залича от лицето на земята,и няма да ме е на оная работа.Ще направя това което дълго чаках,и днес е времето за което се молех.Не се страхувам мисля че бог е с мен,и той ми вдъхна вяра точно за този ден.В който ще те залича от майката земя,но незнам дали е правилно се двуомя.Заради един тъпак да лежа в затвора,и за това ще стана като терминатора.Затова ще ви кажа пазете се хора,защото ще сте в царството на вечните.