Някой беше ми казал, че било е леснопо пътя на живота всичко да преборя.Трудно различавам правилно и грешнона правилния човек сърцето да отворя.А как ми се иска всичко да разбераи най-сетне по верен път да продължа.Но в ушите си чувам гласове, които ме зовътшепнат ми лъжи но не за първи път.Започвам да се питам дали има смисъла колко неща във песни съм написал.Строфи вдъхновени, дълбоко от душатаописваща такава каквато ми е съдбата.А малко по малко във всичко вяра губялутам се в мъглата но дано не се изгубя.Как само жадувам усмивка на лицетои живота да ме прати на оня свят където…Всичко заобикалящо истина е а не лъжадалеч от всяка една самота и суета.Очи щом отворя сълзите ми се леятне видели смисъл за какво живеят.Вървя но земята под краката ми потъвасред илюзионисти не спирам да затъвам.Но в гърдите си все още имам жарно тоя свят във моя свят аз съм господар.И ето още една година си отминадо вчера беше лято, сега настъпи зима.Но нещо вътре в мен не спира да пулсираи не спира и не спира смисъл да намира.Съдбата не може с нищо да ме изненадацял живот добър а после да горя във ада.Вървя смел на пред но пред мен е кръстопътвсе едно нали не е за първи път.Приятели големи утре са ми враговестига да можел жив ще ме погребе.Живота ми до тук е шибана дилемаспирам да давам сега малко да си взема.А имах сърце, но вече нес мръсни ръце разделихте го на две.С мръсни ръцеразделихте го на две.