Но все пак има нещо … (х4)Тя беше всичко за мен, бях до нея всеки ден. Да продължа със нея, така ми каза Джем. Но идва време и всичко се обръща…Колкото и да не искаш нова страница се разгръща.Оставих всичко назад … Сигурно съм луд!Но когато тя ти каже, че иска да пробва със другвсичко опира до нерви и психика… Искаш да я задържиш, тя е твоята музика.Не искаш да пускаш, тя е само твоя!”Скъпа моя, светлината ме чака след завоя.”Година и половина тя ми казваше, че мога да съм себе си…Че мога да държа света в ръцете си.Осем месеца – преоткрих се и разбрах кой съм.Сега искам да изкрещя, че само твой съм!Тя сбъдна мечтите ми, а те бяха толкова големи…Това са нашите пътища, макар и разделени.Чувствах се специален там, където се намирах – Три метра над небето!Тя успя сърцето ми да запали…Сега, заради теб, обръщаме зали.За пореден път съм на кръстопът …Имам свой кът, който другите не могат да разберат…Аз дадох толкова много, но нищо не получих,освен славата която дойде и заслужих!От теб и от нея няма как да се отуча, но към моята музика само аз съм ключа, който може да отвори вратата и да вляза сам.Три метра над небето – вече паднах от там!Чрез нея казвам това, което не мога на теб.Нашата песен ще има нов куплет, защото ти беше и си всичко за мен – моята мелодия…Има само една пауза в нашата история.Но все пак има нещо…Според мен няма!Заради лъжите ѝ нищо не остана.Но все пак има нещо …Което е драма.Чукайки се с един, замествайки го с двама!Добре, че беше времето – превърна всичко в пепел!Известно време се чувстваш като захвърлена мебел…Но после ме търсеше тя…Съжалявам, да, не искам извинения или не искам оправдания!Осъзнават се, макар и да е късно…Не бях лош, но сега мисля мръсно!Мръсното бельо, разхвърляното легло повтарят само едно…Обичаш ме, но защо?!Но все пак има нещо … (х4)Има нещо …От типа на “Кама сутра” елитната ти путка!И скъпата ти пудра!И тъпата ти мутра!Но щом тогава си тъпа, намери курвари!Така, че не ми казвай името там, където съм бил бияч!И тя замина…Дните с нея проклинам!Лъжите ѝ покривах!С лъжите ѝ изстинах!Лъжите си изкихах!И чувствата ѝ ги тиках!Лъжите иначе стигах…Но накрая от нея останамръсното бельо, разхвърляното легло повтарят само едно…Обичаш ме, но защо?! (х2)