Респект (Respect) – Спомен

Помниш ли ти онзи ден, когато стоеше до менвсичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзимога ли пак да съм сам а ти да си някъде таммога ли пак да простя във името на любовта.Когато бяхме заедно обичах те знаеш, нали?Сега си далече и от това ме боли,а може би всичко при нас опираше до там,че не трябваше сърцето си на тебе да дам.Не ме е срам да кажа, че сега съм наранен и тъжен,че имам чувството, че пак живота ми е свършенче няма вече аз да мога да те обичамче няма вече аз да мога да те събличами все пак се чувствам малко по-добрекогато легна и си спомня твоето лицеи това че някога до мене си стоялаи колко нощи във прегръдките ми ти си спалапоне знам че всичко между нас е ясноблагодаря ти, бе прекрасно!И ако се питаш дали си била обичана някой ден,недей да мислиш, а просто си спомни за мен.Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до менвсичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзимога ли пак да съм сам а ти да си някъде таммога ли пак да простя във името на любовта.Не искам да обичам, когато обичта разбива едно сърцеа в една душа се разкрива, че любовта пак не е на лицесъс сълзи на очите и със празни ръце се запътвам назадсъс надеждата да те зърна но не ще те има, когато сеобърна и всичко е било хубав сън, прекъснат внезапно от светкавичен гръм. И вече съм буден навлязох в реалността жестокаготов сам да хвана нова посока но едва ли ще залича кръвтаот сърцето си със фалшивата усмивка на лицето сиедва ли ще мога скоро да те изтрия от съзнанието си без да го крияи да мога да кажа да обичах я но вече не и във думите да няма болказащото ти направи така да се преродя без сърце.Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до менвсичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзимога ли пак да съм сам а ти да си някъде таммога ли пак да простя във името на любовта.

Scroll to Top