Росица Кирилова – Боса По Асфалта

Днес решавам просто да напрвя нещо, ей така.Боса тръгвам, ходя по асфалта, просто ей така.Две жени ме гледат: “Ах, ах нима не те е страх?Ставаш, хей, момиче май съвсем за смях.”Боса по асфалта вървя си,свиркам си и нищо не търся -просто детски навик още в мен живее.Боса по асфалта минавам,знам че няма мода такава -просто детски навик още в мен живее.Тъй ще бъде някак по-различно в този град голям.Боса тръгвам, чувам разни гласове от тук, от там:”Гледай ти, каква шега. Хей, момиче, не така -знай, че туй асфалт е, а не е река.”Боса по асфалта вървя си,свиркам си и нищо не търся -просто детски навик още в мен живее.Боса по асфалта минавам,знам че няма мода такава -просто детски навик още в мен живее.Боса по асфалта вървя си,свиркам си и нищо не търся -просто детски навик още в мен живее.Боса по асфалта минавам,знам че няма мода такава -просто детски навик още в мен живее.

Scroll to Top