Тото:
Помня го, само защото съм бил там
не е, че душата ми много го иска.
Винаги заедно, а всъщност съм бил сам
и сега затва съм под всяка завивка.
Знаеш, че искаш да кажеш, че грешен съм,
щото си мислиш, че някак не зная.
Искаше всичко да мине като на сън
ами заспивай – ето го края.
Ръцете ти парят по мен, очите са лед
и топят се когато ме няма.
Каза коя съм подред, кажи да се махам ли,
зная че готви се смяна.
Но може би с друг мироглед си заспала до него,
щом чух, че била си пияна.
А може би аз съм наред – не съжалявам,
от страх ти създаде промяна, а.

Припев:
Искам да намеря в теб нещо, дето го няма.
Всеки ден различна, но без промяна.
Да оставиш белег в мен, без спомен от рана.
Ти да си китара, аз ръцете на Сантана. х2

Лъчо:
От време на време ми пишеш, обаче
ся късно е либе за китка.
А исках да бъдеме Ин и Ян
и над главите да чупиме питка.
И ако душата е в мир, в тая война
за мене няма тръпка.
Моята риза е чиста, а ти
за химическо имаш отстъпка.
Достатъчно бил съм ти пристан,
baby, hasta la vista.
Ако искам да гледам фалшиви
неща ще си пусна кеча с Батиста.
Но нека виновен е алкохола,
в чуждия хол, че била си гола.
Други ти късаха бандерола,
да го *ху* – знаеш глагола.

Припев x3
-з.